ВИП МЕДИА ФИЛМ...

 

...e продуцентска къща, създадена от Владимир Люцканов и Антоанета Бачурова.
През 1998-ма театралният актьор и режисьор с особено популярно от телевизията лице и журналистката, натрупала опит във възхода и падението на няколко културни редакции, се обединяват във втори след брака си, но не по-малко уникален  тандем. Той трябва да стане родител на току-що родения без особени напъни естетически, исторически и мисионерски проект, наречен „Умно село”.  Всъщност те още не подозират гореспоменатите мащаби на делото (от което и непосилната лекота при подхода към идеята), което показва известна горделивост и интелигентска самоувереност. Но пък също и това, че не са имали и какво толкова да губят, освен оковите си и доброто си име, разбира се... Повече от десетилетие по-късно – виж резултата тук...

 

 

img

Антоанета Бачурова

...е завършила 91 НЕГ в София, а първият и учебен ден в двора на гимназията наподобява едно към едно кадри от филма „Вчера”.

Любовта и към литературата и напъните на перото надделяват над немската филология, ранния брак, излишния принудителен стаж в търговска кантора. И ето я в редакция „Изкуство” на БНР, където с плам и ентусиазъм дава първия си принос в натрупване на Златен фонд на българската култура. Вихрите на 10-ноемврийската революция я отвяват в други „първи редици” - тези на свободната преса. И вече я виждаме сред 5-мата основатели на в-к „Стандарт” -  това е и последният случай, когато журналист ангажиран с културна проблематика, e оставен да участва във важни и основополагащи за медията решения. Оттук нататък в ефира ще се напълни с хора, които, чуят ли култура, се хващат за – знае се къде... Това е причината, след още няколко безуспешни опита да потърси меценатство в полза на културни ценности, оттук нататък тя да подходи по новому към заобикалящата я среда. А именно – крайно избирателно.

Имаш ли решение – значи имаш време и свобода, и така, с помощта – ако щете вярвайте – на БНТ! – се ражда уникалният проект „Умно село” – поредицата от авторски портрети на личности от българската култура; всеки от тях в различен и неподатлив на дефиниране жанр. Междувременно Антоанета Бачурова издаде книга, нахвърли множество по-малки и два по-големи проекта, заедно със съпруга си Владимир Люцканов създаде още няколко запомнящи се филма, които влязоха в Златния фонд на съответните културни институции; двамата създадоха и запазената марка на добрите церемонии по връчване на българските „Оскар”- театралните награди „Аскеер”.

Най-важното й наследство досега  е - освен двете прекрасни деца Николай и Мила, и селската къща в Троянския балкан - приятелството с героите от поредицата „Умно село”. То е и спасението й от живота околовръст.

 

 

img

Владимир Люцканов

...е завършил 9 ФЕГ по същото време, когато и съпругата му – 91 НЕГ. И слава Богу, защото ако се бяха случили в една и съща гимназия, едва ли горните събития биха се разразили по същия този начин.

Тъй като отрасва в семейство на артисти (Саша Игнатиева и проф. Николай Люцканов), най-лесно му е и на него да стане актьор. Амбицията и апетитът за други можения се събужда по време на следването в НАТФИЗ, но за медицина,  дипломация  и авиация вече е късно, затова той успява да вземе поне една втора, режисьорска диплома. Междувременно случаен повод го отвежда в БНТ и го изстрелва до популярността му на „бате Влади”, водещ на най-обичаните тогава детски предавания „Телефеерия” и „Измислици премислици”. Отзвукът от нея достига чак до наши дни, когато попрестарели КАТ-аджии му опрощават превишената скорост, защото „са отрасли с него”. Впрочем, това важи и в случаи и срещи с всякакви други професии на българи-съвременници, независимо дали по света или  у нас.

Люцканов преминава през драматичните театри в Пазарджик (1984-85) и Народния театър „Иван Вазов” 1985-88.). Най-много се задържа в Театър Българска армия (1989-2002). Междувременно прави едногодишна специализация в Академията за драматично изкуство в Рим и прибавя към френския си език един добър италиански, незабравими спомени, и се заклева във вечна любов към Италия. В БНТ се завръща възмъжал и за известно време ръководи редакция „Култура и образование”, а при управлението на Лили Попова е член на Програмния съвет на БНТ. Като външен продуцент повече от 10 години е съсценарист и режисьор на поредицата „Умно село”. Продуцент и закрилник е и на екипа, създаващ самоотвержено и често доплащайки си от джоба, култовото предаване „Пътеводител на историческия стопаджия” по БНТ 1 (2001-2002) Вдъхновител на колегите си за лудориите, които извършват почти без репетиция по време на галата по връчването на наградите „Аскеер” (2004, 2005, 2006, 2007, 2010, 2011). От 2006 година е директор и художествен ръководител на „Младежки театър „Н.Бинев” Режисьор е на култовия мюзикъл „Страхотни момчета” в същия театър, а за известно време поради заболяване на актьора Стефан Мавродиев играе вместо него чернокож стриптийзьор. Така влиза в собствения си капан и изпитва на гърба си собствените си режисьорски приумици.  В театър „199” се играе постановката му „Три дъждовни дни” от Р. Грийнбърг (номинации за Аскеер за Малин Кръстев и Захари Бахаров), а спектакълът „Красиви тела” спря само за малко дългия си живот в театър „Сълза и смях” докато трае бременността на Нети. Друго заглавие под негова режисура е „Кола Брьонон” от Ромен Ролан в Младежкия театър, с което Люцканов плаща данък на любовта си към френската гимназия, към голямата литература и към предизвикателствата.

 

НАГРАДИ НА ВИП МЕДИА ФИЛМ

 

2001 - Голямата награда на І-я фестивал “Осмата муза” за филма “Аз, театърът”.

2002 - І-ва награда на ІІ-я фестивал “Осмата муза” в раздел “Образователни предавания за поредицата  “Пътеводител на историческия стопаджия”, БНТ, Канал 1.

2004 - Голямата награда на ІV-я фестивал “Осмата муза” за филма “Другото земно кълбо” за художника Греди Асса и Наградата на Френския културен институт за филма “Другото земно кълбо” за художника Греди Асса;
Селекция на филма „Другото земно кълбо” на фестивала на документалното кино в Биариц, Франция.

2005 – Първа награда в раздел „Събития” за филма „И театърът пътува” на V-тото издание на фестивала „Осма муза”.

2008 – Първа награда в раздел „Портрети” за филма „Сънища... по Иван Радоев” на осмите награди на фестивала „Осма муза”.